Арменското училище, като институция,  съществува от 1834 г. Повече от столетие то се е помещавало в различни сгради.
  Религиозните и културни институции на арменската общност в гр. Пловдив трябва да се свържат с оформянето на арменската колония в града като етнико-религиозна община. Това става по време на турското робство, когато тук се преселват арменски бежанци от гр. Каменец-Подолско, Полша през 1674-1675 г., с което арменското население се разраства. Благодарение на влиятелния пред турската власт арменец Абро Челеби, арменската общност придобива своя църква през 1675 г., като откупва от местната гръцка митрополия църквата „Свети Георги”, намираща се в подножието на Небет тепе. Църквата е именувана „Сурп Кеворк“ и е запазена до наши дни.
 Изхождайки от традицията на арменските общности в Диаспората да се основават църкви и училища, в Пловдив наченките на арменско училище, по всяка вероятност, трябва да се търсят в периода от  1675-1785 г. Църквата „Сурп Кеворк” е осветена на 9 декември 1828 г. Писмените данни потвърждават, че действително се гради училище и първият учител е бил Бедрос тъбир (писар) Дер Степанян – лицето, което прави препис на Ръкописа, относно придобиването на арменската църква в Пловдив. Така че, тази дата трябва да се вземе за начална, независимо от това, дали тя е имала облика на училище от съвременен тип.
  В началото, в Арменското училище „Вартананц” се обучавали само момчета, съгласно патриархалните разбирания на времето. Едва след средата на ХІХ век, през 1866 г. се открива и девическо училище „Варварян”.
  Съществуващата училищна сграда, макар и примитивна и неугледна, се запазва и през Румелийско време 1878-1885 г. и малко след това. Нуждата от нова сграда дава подтик за сформиране на Комисия за построяване на нова сграда на Арменското училище. В тази комисия участие взимат Манук Степан Хиндлиян и Аракел Казасян – хора с обществен авторитет пред българските власти и ползващи уважението на местното арменско население. През 1894 г. са изградени нови сгради на мъжкото училище „Вартананц” и девическото – „Варварян” – и двете в двора на Арменската църква.
  Към 1920-та година от сливането на училището за момчета и това на момичетата се формира единно Арменско народно смесено училище „Вартананц-Варварян”. През учебната 1925/1926 г. училището има обучение до седми клас и се признава за Основно училище с прогимназия.
  През годините на Втората световна война, когато в страната се чустват нови чужди идеологически влияния, Арменското училище запазва своята самостоятелност.
 Учебната 1944/1945 година започва в новоизградената училищна сграда (1942-1944) от благодетелите Виктория и Крикор Тютюнджиян и дарена на Арменската църковна община за вечно ползване. Известно време, според изискванията на времето, се налага името на училище „Виктория и Крикор Тютюнджиян” да се замени с името на комунистическия функционер Степан Шахумян.
  През 1976 г., вследствие на съществуващия режим в страната, Арменското училище в Пловдив се закрива.

DSCF0997 site